"ДЪРВЕНАТА ОГРАДА" 
Притча за приятелството  


Вижте и Flash анимaцията по тази притча.  

Имало едно време едно момче с много труден характер. Неговият баща му дал пълна шепа с гвоздеи и му казал да забива по един гвоздей в оградата всеки път, когато загуби търпение или се скара с някого.

Първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата на градината. През следващата седмица момчето се научило да се контролира и броят на забитите гвоздеи от ден на ден намалявал. Момчето открило, че е по-лесно да се контролираш, отколкото да забиваш гвоздеи в оградата.

Най-накрая дошъл денят, в който момчето не забило нито един гвоздей в градинската ограда. Тогава отишъл при баща си да му каже, че днес не е било необходимо да забива нито един гвоздей.

Тогава бащата му казал да изважда по един гвоздей за всеки ден, в който нито веднъж не е загубил търпение.

Минали много дни и най-накрая момчето можело да извести баща си, че е извадил всички гвоздеи от оградата.

Тогава бащата завел момчето до градината и рекъл:
"Сине, добре си се държал, но погледни колко дупки си оставил в тази ограда".
Никога вече няма да е същото.
Когато се скараш с някого и отправиш към него лоши думи, ще останат същите рани като тези дупки в оградата.

Можеш да забиеш на някого нож и след това да го извадиш, но раната ще си остане. Няма значение колко пъти ще кажеш "Извинявай" - раните остават. Раните, направени от думите, болят също толкова, колкото и физическите рани.

Приятелите са рядко срещано съкровище, карат те да се усмихваш, подкрепят те. Готови са да те изслушат, когато и да имаш нужда от това. Винаги са наблизо, отварят сърцето си за Тебе. Покажи на своите приятели колко много ги Обичаш.

И накрая: "Прекрасното в приятелството е усещането за това, че на този човек можеш да повериш тайните си"

(Алесандро Манцони)